НОВИНИ НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ
РЕКЛАМА



СКАНДАЛНАТА ИСТОРИЯ НА ВАКСИНИТЕ

30.03.2017

Всяка година милиони деца и възрастни биват ваксинирани срещу болести, които само преди няколко десетилетия са били смъртоносни и са погубвали хиляди животи. Болести като рубеола, полиомиелит, морбили.

Страхът и ужасът, които тези болести са предизвиквали у хората, все повече избледняват в тяхната памет. И въпреки фактът, че ваксините имат ефект, скептиците набират скорост, техните твърдения се лансират от холивудски звезди и дори от президента на САЩ Доналд Тръмп, пише New scientist.

На родна почва страховете пък се подклаждат от невъзможността на правителството почти всяка година да осигури налични ваксини навреме и боравенето с пораждащи съмнения дарения.

Според Меридит Уодмън (Meredith Wadman), всички тези скандали и спорове не могат да затъмнят успешната история на ваксините. Уодмън излага аргументите си в книгата си Vaccination Race.

Педантичните проучвания на Меридит Уодмън в нейната книга започват с трогателната история на момиченце, родено през 1964 г., което оцелява едва 16 месеца преди да стане жертва на последиците от предадената от майката рубеола. Тя прекарва едва девет дни от своя кратък живот извън болница.

Ваксинирането по света се извършва на принципа, разработен от Едуард Дженър през 1796 г., при който имунната система, заразена с убит или отслабен патоген, създава по естествен път защитен отговор на болестта.

В книгата си Уодмън проучва действията на онези, които са замесени в историята на ваксинацията. Особено Ленард Хейфлик (Leonard Hayflick), чийто възглед за по-безопасен начин за ваксиниране от този, прилаган през първите години на ваксинациите, довежда до дългогодишни спорове.

Макар редица ранни ваксини да са работили добре, страничните ефекти винаги са били обект на загриженост, било поради това, че вирусът остава заразен, било защото протеините са възпламенявали остра имунна реакция. Множество ваксини са били тествани, без съгласието им, върху затворници, деца и дори новородени бебета.

Ранните ваксини също така са използвали клетки от други животни. Често умрелите или отслабените вируси са били отглеждани върху клетки от маймуни, за които погрешно е било смятано, че не съдържат трансмисивни инфекции. Туморните клетъчни линии са съществували, но са били смятани за ненадеждни - какво ще стане ако раковите клетки преминат в тялото чрез ваксината, са се питали тогава.

Уодмън описва в книгата си скандалното прикриване по онова време, последвало откритието, че маймунските клетки, използвани при ваксинациите, са били инфектирани с вирус SV40, който може да заразява и хората. Намесата от страна на богаташи извън научните среди като филантропа Мери Ласкър (Mary Lasker) довеждат дори до още по-големи инвестиции във ваксини, отглеждани в животински клетки, въпреки нарастващите доказателства за липсата им на сигурност и ефективност.

Тогава се намесва Хейфлик. Работещ в Wistar Institute във Филаделфия, той е бил надарен млад учен, според чиято логика феталните клетки от една нормална бременност са без вируси и безопасна алтернатива за развитието на ваксините. През 1962 г. той се сдобива с тъкан от абортиран ембрион и създава нова клетъчна линия - WI-38.

Всяка е съдържала няколко милиона клетки, отгледани от един абортиран човешки ембрион. Заразени с рубеола, полиомиелит, бяс, хепатит А и други вируси, клетките WI-38 действали като гостоприемник за развитие на тези вируси, така че биха могли да се използват като основа на ваксини, твърдял Хейфлик. И най-вече - били без заразите, открити във вирусите, отгледани в животински клетки. 

През 1986 г. Хейфлик обаче открива, че директорът на института е подал молба за патент за клетъчната линия WI-38, за да бъде използвана за ваксина срещу бяс. Хейфлик напуска института като взима всички клетки със себе си и ги предава на Университета Станфорд. Отгледани първоначално в института обаче, тези клетки са били собственост на институцията и надареният експериментатор за малко се разминава с това да бъде даден под съд. 

Хилари Копровски, директор на Wistar Institute, бива инжетиран от Стенли Плоткин с ваксина срещу бяс, разработена с употребата на WI-38 през 1971 г.; Снимка: Wistar Institute

Защо биологът се решава на тези действия? Меридит Уодмън няма съмнение, че причината е, че е работил по думите й "под принуда, управляван от закоравели, свръхконсервативни, ваксинни регулатори", които са го спирали да използва тези клетки за разработване на ваксини. От тук и решението му да продаде тайно клетъчната линия на фармацевтични компании.

Това му носи преследване до живот и никога не бива официално признат по заслуга. Отнело е цяло десетилетие на протакане преди американските регулатори да капитулират и да одобрят неговите клетки за разработване на ваксини (Европа е била по-бърза в това отношение). Оттогава над 6 милиарда ваксинни дози, базирани на тази клетъчна линия, са защитили хората от рубеола, бяс, морбили и други смъртоносни или обезсилващи болести.

В случая с рубеолата, при която ако порази бременна жена причинява тежки последици върху ембриона, ваксината прекратява инфекциите и слага край на обичайната практика по онова време майките да правят аборти, щом биват заразявани в ранна бременност. Така една ваксина, която е базирана върху тъкан на абортиран фетус, всъщност предизвиква много по-голям принос в защита на живота, отколкото всички активисти срещу абортите.

Историята на Хейфлик е необикновена и Уодмън трябва да бъде поздравена, според списание Guardian, не само за разкриването й, но и за съобщаването й на света. Книгата й е описана от изданието като първокласна научна разработка, която връща справедливостта за Хейфлик - велик учен, чиято заслуга остава непризната поради твърдоглавостта му.

В наши дни, вече на възраст 86 години, Хейфлик е частично реабилитиран, като работи като съветник на няколко биотехнологични компании и е автор на редица добре приети книги.

Името му е известно и от познатия в науката Предел на Хейфлик (Hayflick limit) - става дума за горната граница на възможния брой делене на една клетка. Дотогава учените са смятали, че клетъчните линии могат да се делят безкрайно. Наличието на горна граница дава шанс на учените да изучават клетъчното стареене, като се фокусират върху механизма, който регулира ограничаването на клетъчното делене. Това отвори нови възможности за придобиване на важни познания за рака и стареенето.

Нещо повече - неотстъпчивостта на Хейфлик за правото на употреба на човешки клетки, вместо животински такива, при направата на ваксини, спомага за ускоряване на революцията в общественото здраве на запад, макар малцина да са му били благодарни навремето. Въпреки това той изиграва ключова роля в победата във войната срещу вирусни болести като рубеола и полиомиелит - постижение, което ни е освободило от наистина ужасяващи мъки.

От времето на Хейфлик много неща са се променили. Много съвременни ваксини използват само онези части от патогена, които стимулират имунен отговор, така че няма възможност за зараза. Въпреки това историята на ваксините не е романтична приказка. Тя е успешна история за възрастни.

Подробна и дедуктивна, книгата Vaccine Race не е лесна за четене. Но измежду нейните подробни описания на подготовка на клетки, описания на теми около абортите и историята на откритието, че нормалните клетки имат ограничена продължителност на живота, има и изобилие от аргументи срещу онези, които са възприели като чиста монета конспиративните теории на антиваксърското движение. 

Д-р Ленард Хейфлик изнася лекция по повод 50-тата годишнина от своето откритие

Ленард Хейфлик обяснява решението си да отнесе ампули с WI-38 от Wistar Institute; Източник: Web of Stories




източник:  nauka.offnews.bg