НОВИНИ НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ


НАШИТЕ ПРЕДЦИ СА СЕ КРЪСТОСВАЛИ СЪС ЗАГАДЪЧНИ ДРЕВНИ ХОРА

30.03.2016
Картата показва съотношението в генома на следи от денисовия човек в хора от цял свят. Цветовата скала не е линейна, за да позволи отразяването на високите дялове от денисовци в Океания (в ярко червено) и по-добра визуализация на дяловете им в Южна Азия.
Снимка: Sankararaman et al./Current Biology 2016

Съвременни хора са се кръстосвали с Денисовия човек около 100 поколения след срещата им с неандерталците, разказва сайтът Рhys.org.

Известно е, че в ДНК на съвременния човек са запазени следи от контакти с неандерталците, обаче африканците почти не притежават такива. Една нова карта на древните подписи в гените ни, публикувана на 28 март в Current Biology показва, че много кръвни линии по целия свят, особено от Южна Азия, че всъщност следите от друга мистериозна популация хоминиди - денисовия човек (Homo denisova), които са живели по едно и също време с неандерталците, не са по-малко. Анализът също така показва, че съвременни хора са се кръстосвали с Денисовия човек около 100 поколения след срещата им с неандерталците, разказва сайтът Рhys.org. Изследователския екип от Медицинското училище в Харвард (Harvard Medical School) и Университета на Калифорния Лос Анжелис (UCLA), който е създал картата, чрез сравнително изследване на геномите прогнозира и къде гените на денисовия човек и неандерталците е възможно да са оказали въздействие върху биологията на съвременния човек. Въпреки че има още много да се изследва, вече е установено, че гените на денисовия човек са потенциално свързани с по-финото обоняние у жителите на Папуа и Нова Гвинея и височинната адаптация на тибетците. В същото време, неандерталските гени, открити в хора по целия свят, най-вероятно допринесат за по-здравата кожа и коса. "Има определени класове гени, които съвременните хора са наследили от древните хора, с които са се кръстосвали, което може да е помогнало на съвременните хора да се адаптират към новата среда, в която са се оказали", заяви водещият автор Дейвид Райх, генетик в Медицинското училище в Харвард. "От друга страна е налице систематична отрицателна селекция за премахване на наследството, което е било проблематично от съвременните хора. Ние документираме това отстраняване в период отнад 40 000 години, откакто е станало това смесване." Това негативно наследство, коригирано в продължение на 40 хиляди години след контакта с различни видове Homo, е отстранено от X хромозомата, както и от гените, чиято експресия се влияе от мъжките полови жлези. Може би това се дължи отчасти на намалена плодовитост при мъжете - потомците на тези, които са родени от връзките между силно различаващи се групи, представители на вида Homo. Изследователите събират своите данни чрез сравняване на известни генни последователности на неандерталци и денисовци от една страна и хора от друга в повече от 250 геноми от 120 неафрикански популации публично достъпни чрез Simons Genome Diversity Project (има малко доказателства за следи от неандерталци и денисовци в африканците). Анализът се извършва от обучаващ се алгоритъм, който може да направи разлика между компонентите на двата вида древна ДНК, които са по-близки един до друг, отколкото при съвременните хора. Резултатите показват, че хората от Океания притежават най-висок процент на гени на денисовци, а жителите на Южна Азия притежават повече следи от денисовия човек, отколкото се смяташе досега. Това разкрива неизвестни досега събития на кръстосване. Между другото, най-малко от всички имат "чужди" гени, включително неандерталски имат жителите на Западна Евразия. "Взаимоотношенията между съвременните и древните хора са сложни и може би включват няколко събития", обяснява Райх. Въпросът за произхода и разселването на човека на планетата постепенно се изяснява. В един момент от еволюцията представителите на Homo са станали достатъчно много и са достигнали достатъчно високо ниво на развитие, за да напуснат Южна Африка и с изненадваща лекота предприемат пътешествия по целия свят. Най-поразителното е, че голямото преселение от Африка не е било еднократно събитие, макар и продължило векове.

Костичката от кутре, от която е извлечена митохондриалната ДНК на денисовия човек.
Снимка: Thilo Parg / Wikipedia


----------------------------------------
През 2008 година руски археолози от Института по археология и етнология в Новосибирск работят в Денисовата пещера в Алтайската планина, като разкриват част от малка кост от 5-ия пръст на дете от женски пол, наречено X-жена (името е свързано с предаването по майчина линия на митохондриалната ДНК) или Денисов човек. Изкопаните артефакти, включително гривна, са подложени на радиовъглеродно датиране и произхождат от преди 40 000 години.

Екип от учени, водени от Йоханес Краусе и шведския биолог Сванте Пеебо от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, секвенират митохондриалната ДНК от фрагмента. Анализът показва, че съвременните хора, неандерталците и денисовият човек споделят общ предшественик преди около 1 милион години.


източник:  nauka.offnews.bg