News
НОВИНИ НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ


ОТКРИХА НАЙ-СФЕРИЧНИЯ ЕСТЕСТВЕН ОБЕКТ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

24.11.2016
Kepler 11145123. Снимка: Centre de Données astronomiques de Strasbourg / SIMBAD.

Kepler 11145123 е бавно въртяща се звезда на около 5000 светлинни години от нас, която се оказа, че е най-сферичният обект, който някога е измерван, по-сферичен дори от Слънцето, твърди международен екип от астрономи.

Екип от астрономи, воден от д-р Лорън Гизон (Lauren Gizon) от Института за Слънчеви изследвания към Макс Планк и Универистета в Гьотинген, успя да измери елиптичността на звездата Kepler 11145123, използвайки астросеизмология – наука за изучаването на осцилациите на звездите.
Техниката, която използват е отчела разлика между екваториалния и полюсния радиус на звездата от само 3 километра, число, което е изненадващо малко, предвид средния радиус на звездата от 1.5 милиона километра. „Това прави Kepler 11145123 най - кръглият естествен обект, който някога е бил измерван, дори по-кръгъл и от Слънцето“ , казва д-р Гизон пред sci-news.com.
Kepler 11145123, или още известна като KIC 11145123, е звезда от клас А с период на въртене от 100 дни.
Астрономите са избрали да изучават точно тази звезда, защото има прости синусидални осцилации. Периодичните свивания и разширения на звездата могат да бъдат открити в колебанията на яркостта ѝ, като мисията „Кеплер“ на НАСА наблюдава звездата в продължение на повече от четири години.

Kepler 11145123 е най-сферичният обект, някога измерван във Вселената. Разликата между радиусите на полюсите и екватора му е само 3 километра. Изображение: Mark A. Garlick.

Сравнявайки модите на осцилиране на екватора и полюсите на звездата учените откриват, че разликата между тях е само 3 километра с точност от 1 километър. Изненадващото е, че звездата е по-малко сплесната, отколкото предполага нейната скорост на въртене.

Както хелиосеизмологията може да бъде използвана да изучава Слънцето, така и астросеизмологията може да бъде използвана за изучаване на магнетизма на далечни звезди.

Звездните магнитни полета, особено слабите са изключително трудни за директно наблюдение при далечни звезди. Kepler 11145123 не е единствената звезда с подходящи осцилации и точно измерена яркост, за това екипът от учени се надява да използва този метод към други звезди, открити от мисията „Кеплер“, както и предстоящите мисии TESS и PLATO.

„Ще бъде доста интересно да се види как бързото въртене и силното магнитно поле могат да променят формата на звездата“, казва в заключение д-р Гизон.

Изследването е публикувано в научното списание Science Advances на 16 ноември 2016 година.


източник:  nauka.offnews.bg